Да накарам моя Хайдутин да работи
Да накарам моя Хайдутин да работи
Blog Article
Кубрат обединява българите в могъща държава наречена Стара Велика България
Чета, начело с Иван Кулин, Еремия Българов и Найден Пешов, преминава от Зайчар през Връшка чука в България.
Поради което си спечелили и хулното в турския език прозвище „хайдути”, което за народа станало синоним на бунтовничество, закрилничество, юначество и мъжка доблест. Затова той възпява своите герои-хайдути.
Според преданието, което се носело за него, „Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече“, враговете му го прострелват с нарочно излят за целта сребърен куршум.
По българските земи, все още живеят българи, които не прекланят глава и не престават да се борят и бунтуват срещу завоевателите.
Паисий Хилендарски — „История славянобългарска“. Възкресяването на българската духовност.
Интересна характеристика прави на българското хайдутство Захари Стоянов в „записки по българските въстания“:
При него се борят свободолюбивият порив, който го тегли към гората, при дружината на героичния баща, и жалостта към майката, чиято тревога отеква в неговото сърце.
н. („Бре този ми Кара Колю /той на майка си думаше: / Мале ле, стара майчице...“).
Хайдут Велко има два брака, като негова втора съпруга е Чучук Стана. По-късно тя се омъжва за известния гръцки капитан Георгакис Олимпиос.
Социална база за хайдутството дават онези, които са най-вече засегнати от поробителя по отношение на свещените си човешки права и свободи. Оскърбени, те са принудени да избягат в горите и планините и да отстояват своите потъпкани Хайдутин лични и естествени права.
„ Както нас българите, така и сърбите дядо Ильо пленяваше със своя героичен вид, със своята откровеност и добродушие, придружени с твърда воля и характер. Въпреки обкръжаващата го в Сърбия криворазбрана цивилизация той опази своите народни нрави и обичаи. Както юначеството му, така и нравствеността му бяха неподражаеми.
Според разкази на свидетели Ботев често рецитирал части от продължението на „Хайдути“
В обръщението „мале" е скрита любовта - признателност на малкото момче и неговата готовност да помогне на майка си. Тази топлота и сърдечност хармонират със страданието на българката. Образът на Чавдар става обаятелен. Той е изпълнен не само с гняв, но и с нежна обич. Любовта към майката и бащата, състраданието към тях насочват към морала на бъдещия хайдутин - сърдечна, човечна отзивчивост към страдащите и решителна непримиримост към носителите на злото. А болката, скръбта на майката подсказват за неговата съдба - всеотдайна саможертва за свободата на човека и на родината.